С едната ръка САЩ издирват Джолани, с другата му връчиха Сирия
Главорезът бе превърнат в „ сдържан въстаник “ и „ избавител “ по остарелия шаблон, в който преди този момент бяха Саддам и Осама
Американският президент Роналд Рейгън приема като скъпи посетители водачите на афганистанските муджахидини – гръбнакът на бъдещата „ Ал кайда “, Вашингтон 1983 г.Тези дни би трябвало да няма по-прост метод човек да изкара едни 10 милиона $. Проверява в обществените мрежи къде се намира сега новият сирийски водач Абу Мохамед ал-Джолани. Той е в Дамаск, несъмнено, само че конкретиката – в коя постройка е, би улеснила още повече приемането на парите. След това влиза в уеб страницата на Държавния департамент на Съединените щати и в съответната форма попълня точните координати на въпросното лице.
Това е всичко.
Ако Америка държи на думата си, би трябвало незабавно да се погрижи за арестуването на Джолани, а подателят на данните да получи заветните милиони. Там е работата, че последното нещо, което може да се чака от Съединени американски щати, е да държат на думата си. Няма заричане, което да не са потъпкали. Нито контракт, който да не са нарушили. Възможно е за несъмнено време да съблюдават поето обвързване, само че това няма да е за дълго. Така е било постоянно в тяхната история. И по този начин е по принцип с всяка империя.
Виждаме го и в тази ситуация с така наречен от американските и всички останали либерал-глобалистки медии „ въстаник “, „ избавител “, „ опозиционер “, „ сдържан мохамеданин “ Мохамед ал-Джолани.
С едната ръка американците доста го търсят. Пуснали са го на видно място в интернет страницата на държавното управление, където дават обещание упоменатите до $10 млн. за всяка информация за залавянето му. А с другата в последните месеци му наляха доста повече от $10 млн., излъчени с посредничеството на Турция. Пари, оръжия, муниции, джипове – все американско произвеждане. Благодарение на тях Джолани и ислямистките му брадати бандити съумяха да извършат бърз рейд из цяла Сирия и да смъкват диктатора Башар Асад. Ако някой има вяра, че това е станало в резултат на импровизиран национален протест, а не добре проведен и заплатен извън прелом, значи населява друга планета.
Америка търси доста задълбочено Джолани по целия свят. Толкова съществено, че дава 10 милиона лв. за главата му.
Да забележим по какъв начин разказва новия сирийски водач американското държавно управление в същата тази страница, където е оповестило, че го търси:
„ През 2013 година ал-Джолани се закле във честност на „ Ал кайда “ и нейния водач Айман ал-Зауахири. През 2015 година Джолани оглави организацията „ Ал нусра “ (ортодоксална главорезка ислямистка формация, отделение на „ Ал кайда “ – б.а.). Под негово командване „ Ал нусра “ извърши голям брой терористични актове в цяла Сирия, постоянно ориентирани против цивилни. През април 2015 година „ Ал нусра “ пое отговорност за клането на 20 поданици на друзското село Калб Лузе в провинция Идлиб, Сирия. През юли 2016 година Джолани възхвалява „ Ал кайда “ и ал-Зауахири в онлайн видео и твърди, че „ Ал нусра “ трансформира името си на „ Джабат фат ал Шам “ („ Фронт за завладяването (либералните медии го превеждат като „ освобождението “) на Леванта “).
На 16 май 2013 година Държавният департамент на Съединени американски щати дефинира ал Джавлани като интернационален терорист и му издаде изпълнителна заповед (за арестуването му) №13224. В резултат на това, наред с други последици, цялата благосъстоятелност на Джолани, която попада под юрисдикцията на Съединени американски щати, се блокирани и на лица от Съединени американски щати е неразрешено да вземат участие в каквито и да е покупко-продажби с Джолани. Освен това е закононарушение съзнателното даване, опит или скрит план за даване на материална поддръжка или запаси на „ Ал нусра “, която е избрана от Съединени американски щати като задгранична терористична организация. “
Как се случва по този начин, че властта в Съединени американски щати жестоко наруши личните си забрани, откакто Джолани победи единствено и само посредством парите и оръжията на Америка? Много просто – американците са царе във витиеватостта. Официално те помагаха не на „ Ал нусра “, която след първото пребоядисване се преименува още един път и в този момент се споделя „ Хаят тахрир ал-Шам “, което към този момент в действителност значи „ Организация за избавление на Леванта “. Помощта им отиваше за така наречен Сирийска национална войска (СНА) – красиво общонационално име, уместно за гражданска война. На процедура СНА е към този момент четвъртото пребоядисване на хамелеона Джолани и бандитите му.
Бойци от „ Хаят тахрир ал-Шам “, маскирани като революционери на така наречен Сирийска национална войска се заканват: Превземането на Дамаск е единствено началото. Следващата ни цел е Йерусалим.
Това че главният гръбнак на тази „ войска “ бе формиран от брадатите главорези от „ Ал нусра “, а пълководец на СНА е същият Джолани, са детайлности. Докато течеше „ революцията “ тях ги знаеха единствено доста надълбоко взиращите се в събитията в Сирия. А и като цяло Америка непосредствено нищо не е дала. Всичко първо се предаваше на Реджеп Ердоган, та сега като формален спонсор под светлините на прожекторите е той се кичи с лаврите. През него минаваха и още доста странични милиони. Като да вземем за пример средства, с които американците сътвориха в Турция така наречен Сирийска национална телевизия. Тя излъчваше (и още го прави) от Истанбул и по всякакъв начин подпомагаше рейда на Джолани.
За всеобщата аудитория и либерал-глобалистките медии не съществува събитие, в което Америка и Турция са организирали рухването на един всемирски деспот, с цел да докарат на негово място главорезката ислямистка тайфа на палач и палач. А съществуват сантименталните красиви багри на „ въстание “, „ национален протест “, „ всеобща гражданска война “ и „ избавление “.
Бойци на така наречен Сирийска национална войска са заловили няколко кюрдки в гр. Манбидж, водят
ги неразбираемо къде и ги карат принудително да крещят единствените две обичани думи - „ аллаху “ и „ акбар “.
Остава да забележим какъв брой месеца тъкмо Джолани ще поддържа измислицата, че е „ избавител “, „ демократично надъхан “, „ сдържан въстаник “… Че се е трансформирал, към този момент е различен човек - може в предишното да е колил мирни хора, но няма повече да прави такива работи.
Да се чуди човек за какво на Нюрнбергския развой са осъдили на гибел водещите нацистки главатари убийци. Можело е просто да ги попитат дали ще продължат да убиват, не считат ли да се трансформират и да заобичат демокрацията. И в случай че кажат, че таман това считат да създадат, да ги пуснат. Какви стройни революционери и освободители е можело да се получи от тях…
Боец на така наречен Сирийска национална войска държи в ръка фотография на Башар Асад, брачната половинка му и приятелско семейство, която е намерил в преди малко оплячкосаната резиденция на диктатора в Алепо.
Впрочем Джолани в никакъв случай не се е отричал от клетвата си във честност на една от най-мрачните фигури в съвремието ни - Зауахири. Който е осведомен с „ кодекса на достойнството “ на ислямистките главорези, знае какво значи дадена клетва.
Последното нещо, което всеки изучил живота и творчеството на Джолани би очаквал, е той да вкара в Сирия народна власт и независимост. Възможно е в първата година да мимикрира. В исляма това се назовава „ такѝя “ – разрешената на всеки ортодоксален неистина и машинация пред наивниците, до момента в който успее да наложи властта на Аллах.
Бойци от така наречен Сирийска национална войска изтърбушват интернационалното летище на Алепо. С особена приятност „ умерените бунтовници “ и „ освободители “ чупят бутилките с алкохол в безмитния магазин, повтаряйки единственото, което знаят - „ Аллаху акбар “
На Джолани ще му е належащо време да преустрои сирийските институции, да ги изпълни с главорези или най-малко крайни ислямисти като него. В този интервал може би проформа извън ще поддържа някаква демократична фасада. Какво ще се случва в същото време вътре в сирийското общество – натискът над всеки всемирски облечен и цивилизован човек да вземем за пример, е различен въпрос. Когато е сигурен, че крепко се е окопитил във властта, ще махне всички маски.
Бойците на Ал-Джолани от Сирийската национална войска нахлуват в популации с кюрди град Тал Рифаат в Сирия, с цел да го „ освободят “, върху американски бронетранспортьори М113.
Този филм сме го гледали доста пъти. При това постоянно е било и със специфичното присъединяване на извънредно загрижената за евроатлантическите полезности и демокрацията Америка. Тя наливаше пари и оръжия на муджахидините, тъй като се биеха в Афганистан против Съветския съюз. Приемаше на другарски визити Осама бин Ладен, прегръщаше се с него, даваше му пари и оръжия.
В резултат светската тирания в Кабул бе свалена, с цел да се размени с тъмната средновековна ислямистка робия на талибаните. За Америка това не бе никакъв проблем. Той стана подобен чак когато ислямисткият мрак от Афганистан – и то тъкмо под диригентството на тогавашния другар Осама, който самата Америка въздигна, протегна ръце към нея на 11 септември 2001 година.
Чак тогава във Вашингтон внезапно се присетиха, че в Афганистан нямало, апелирам ви се, народна власт, ми било средновековна тирания. Та се разходиха да я смъкват, а пътьом кривнаха и към Пакистан, с цел да убият тогавашния приятел Бин Ладен. Преди 3 години обаче Америка загърби всички, на които тръбеше изтърканите обещания за народна власт, цивилизован всемирски порядък, права на дамите. Изостави демократично определеното държавно управление. И на инат на тях отиде в Катар, с цел да организира скрито шушу-мушу с талибаните, които самата тя бе свалила. Резултатът го знаем всички. В момента на афганистанските дами със закон е неразрешено даже да приказват.
Спомен от не толкоз далечното минало, когато за Америка и спътниците ѝ Осама бин Ладен бе „ антисъветски въстаник, повел армията си по пътя на мира “. Цяла страница в негова прослава, която английският ежедневник „ Ди индипендънт “ разгласява на 6 декември 1993 година Само 8 години по-късно той като с магична пръчка се трансформира за Съединени американски щати в най-зловещия терорист на света.
Жените там на практика нямат право на нищо, с изключение на да чистят и покорно да обслужват половите прищевки на мъжете. Всичко останало им е към този момент неразрешено. А в случай че някоя жена чуе друга да приказва, тя също ще бъде задържана като престъпничка. В края на януари влиза в действие пък различен закон, с който на медиите се не разрешава да демонстрират живи същества. Какво ли ще излъчват от февруари афганистанските малките екрани? Даже тревичката е форма онлайн същество…
Можем да вземем който и да е различен образец. Югославия, която се радваше на най-височайшо американско ухажване сред 1947 и 1990 година, до момента в който това бе в ущърб на Съветския съюз. В тези времена Югославия потискаше албанското си малцинство старателно, тиранично, по комунистически. Когато обаче страната към този момент не беше нужна в геополитическите ползи на Съединени американски щати, се оказа, че тя прави геноцид против албанците. Удобен мотив да бъде смачкана като замърсен парцал и най-жестоко с американските бомбардировки от 1999 година
Или пък Саддам Хюсеин – диктаторът на Ирак… Той бе най-големият другар на Америка, до момента в който войската му се биеше с омразния режим на аятолласите в Иран сред 1980 и 1988 година. След края ѝ, когато реши, че може да атакува и други околни страни и нахлу в Кувейт, внезапно стана излишен и нездравословен, та му видяха сметката и на него.
Примерите по какъв начин Съединени американски щати ухажват главорези и ги помпят финансово, а след това си патят от тях, са доста – сюжетите са все едни и същи.
Каква беше повода Джолани да стане следващият ухажор по сметка на Вашингтон? Отговорът е явен за всеки, който се интересува от Близкия Изток и американските ползи там – сирийският петрол, опцията през сирийска територия да се прокара тръба за пренос на катарска газ (нещо, което Асад не позволяваше), опция да се отслаби Иран.
Американският президент Роналд Рейгън приема като скъпи посетители водачите на афганистанските муджахидини – гръбнакът на бъдещата „ Ал кайда “, Вашингтон 1983 г.
Америка има остарели сметки за споразумяване с аятолласите, които в миналото смъкнаха обичания ѝ шах. Те даже не са им ядосани поради него, който – като всеки правилен прислужник, изпял песента си – даже не пожелаха да одобряват като емигрант, болен от рак, след рухването му. Но в никакъв случай не са им дали прошка, че 444 дни държаха за заложници 66 американци, чиновници в посолството в Техеран, 6 от които даже бяха убити. Голям позор за велика мощ, която не е съумяла дълго време да помогне на свои жители.
В „ революцията “ на Джолани американците видяха метод най-накрая да се разправят с режима в Техеран и да го отслабят до степен, след което елементарно и да го смъкват от власт. Брадатите отпред в Иран не са нещо по-различно от Джолани. Еднакво ненавиждат дамите, по същия метод обичат и да убиват. Но в тази ситуация са значими световните ползи на Америка.
Абу Мохамед ал-Джолани влиза, с цел да поеме ръководството на Дамаск с молитва към Аллах.
Ако новият водач на Сирия успее добре да се окопае във властта, да стегне страната в здрава ислямистка хватка, да се отскубне от турското въздействие, което най-малко първоначално ще е доста осезаемо за управленците в Дамаск, не би трябвало да има и капка подозрение, че един ден ще насочи кървясъл взор към Съединени американски щати, които всеки правоверен ислямист приема за преобразяване на Сатаната. Всички ислямски терористи и главорези вършат по този начин. Пък и самото име „ Леванта “, което Джолани си е избрал в поредицата мимикрии на бандитската си организация го демонстрира красноречиво.
Леванта като географско разбиране обгръща голяма територия в източното Средиземноморие - от Гърция през Турция, Сирия, Ливан, Израел, Йордания, Египет, та чак до Либия. Човекът желае да гради империя. Да е император! Някаква си дребна Сирия не му е задоволителна. Всичко това става единствено с война.
Името му Джолани пък е в действителност название, което самичък си е поставил. То значи „ Голани “ и символизира окупираните сега от Израел сирийски Голански възвишения, като знак, че възнамерява да ги освободи. Това може да стане още веднъж единствено след война. Любимият „ сдържан въстаник “ на Америка, в който либерал-гробалистките ѝ медии са влюбени, тъй като бил пъклен хубав с тази брада, има грандиозни проекти, които пресичат много съществено нейните ползи. Колко ли още ще продължи тази неестествена обич?
Американският президент Роналд Рейгън приема като скъпи посетители водачите на афганистанските муджахидини – гръбнакът на бъдещата „ Ал кайда “, Вашингтон 1983 г.Тези дни би трябвало да няма по-прост метод човек да изкара едни 10 милиона $. Проверява в обществените мрежи къде се намира сега новият сирийски водач Абу Мохамед ал-Джолани. Той е в Дамаск, несъмнено, само че конкретиката – в коя постройка е, би улеснила още повече приемането на парите. След това влиза в уеб страницата на Държавния департамент на Съединените щати и в съответната форма попълня точните координати на въпросното лице.
Това е всичко.
Ако Америка държи на думата си, би трябвало незабавно да се погрижи за арестуването на Джолани, а подателят на данните да получи заветните милиони. Там е работата, че последното нещо, което може да се чака от Съединени американски щати, е да държат на думата си. Няма заричане, което да не са потъпкали. Нито контракт, който да не са нарушили. Възможно е за несъмнено време да съблюдават поето обвързване, само че това няма да е за дълго. Така е било постоянно в тяхната история. И по този начин е по принцип с всяка империя.
Виждаме го и в тази ситуация с така наречен от американските и всички останали либерал-глобалистки медии „ въстаник “, „ избавител “, „ опозиционер “, „ сдържан мохамеданин “ Мохамед ал-Джолани.
С едната ръка американците доста го търсят. Пуснали са го на видно място в интернет страницата на държавното управление, където дават обещание упоменатите до $10 млн. за всяка информация за залавянето му. А с другата в последните месеци му наляха доста повече от $10 млн., излъчени с посредничеството на Турция. Пари, оръжия, муниции, джипове – все американско произвеждане. Благодарение на тях Джолани и ислямистките му брадати бандити съумяха да извършат бърз рейд из цяла Сирия и да смъкват диктатора Башар Асад. Ако някой има вяра, че това е станало в резултат на импровизиран национален протест, а не добре проведен и заплатен извън прелом, значи населява друга планета.
Америка търси доста задълбочено Джолани по целия свят. Толкова съществено, че дава 10 милиона лв. за главата му. Да забележим по какъв начин разказва новия сирийски водач американското държавно управление в същата тази страница, където е оповестило, че го търси:
„ През 2013 година ал-Джолани се закле във честност на „ Ал кайда “ и нейния водач Айман ал-Зауахири. През 2015 година Джолани оглави организацията „ Ал нусра “ (ортодоксална главорезка ислямистка формация, отделение на „ Ал кайда “ – б.а.). Под негово командване „ Ал нусра “ извърши голям брой терористични актове в цяла Сирия, постоянно ориентирани против цивилни. През април 2015 година „ Ал нусра “ пое отговорност за клането на 20 поданици на друзското село Калб Лузе в провинция Идлиб, Сирия. През юли 2016 година Джолани възхвалява „ Ал кайда “ и ал-Зауахири в онлайн видео и твърди, че „ Ал нусра “ трансформира името си на „ Джабат фат ал Шам “ („ Фронт за завладяването (либералните медии го превеждат като „ освобождението “) на Леванта “).
На 16 май 2013 година Държавният департамент на Съединени американски щати дефинира ал Джавлани като интернационален терорист и му издаде изпълнителна заповед (за арестуването му) №13224. В резултат на това, наред с други последици, цялата благосъстоятелност на Джолани, която попада под юрисдикцията на Съединени американски щати, се блокирани и на лица от Съединени американски щати е неразрешено да вземат участие в каквито и да е покупко-продажби с Джолани. Освен това е закононарушение съзнателното даване, опит или скрит план за даване на материална поддръжка или запаси на „ Ал нусра “, която е избрана от Съединени американски щати като задгранична терористична организация. “
Как се случва по този начин, че властта в Съединени американски щати жестоко наруши личните си забрани, откакто Джолани победи единствено и само посредством парите и оръжията на Америка? Много просто – американците са царе във витиеватостта. Официално те помагаха не на „ Ал нусра “, която след първото пребоядисване се преименува още един път и в този момент се споделя „ Хаят тахрир ал-Шам “, което към този момент в действителност значи „ Организация за избавление на Леванта “. Помощта им отиваше за така наречен Сирийска национална войска (СНА) – красиво общонационално име, уместно за гражданска война. На процедура СНА е към този момент четвъртото пребоядисване на хамелеона Джолани и бандитите му.
Бойци от „ Хаят тахрир ал-Шам “, маскирани като революционери на така наречен Сирийска национална войска се заканват: Превземането на Дамаск е единствено началото. Следващата ни цел е Йерусалим.
Това че главният гръбнак на тази „ войска “ бе формиран от брадатите главорези от „ Ал нусра “, а пълководец на СНА е същият Джолани, са детайлности. Докато течеше „ революцията “ тях ги знаеха единствено доста надълбоко взиращите се в събитията в Сирия. А и като цяло Америка непосредствено нищо не е дала. Всичко първо се предаваше на Реджеп Ердоган, та сега като формален спонсор под светлините на прожекторите е той се кичи с лаврите. През него минаваха и още доста странични милиони. Като да вземем за пример средства, с които американците сътвориха в Турция така наречен Сирийска национална телевизия. Тя излъчваше (и още го прави) от Истанбул и по всякакъв начин подпомагаше рейда на Джолани.
За всеобщата аудитория и либерал-глобалистките медии не съществува събитие, в което Америка и Турция са организирали рухването на един всемирски деспот, с цел да докарат на негово място главорезката ислямистка тайфа на палач и палач. А съществуват сантименталните красиви багри на „ въстание “, „ национален протест “, „ всеобща гражданска война “ и „ избавление “.
Бойци на така наречен Сирийска национална войска са заловили няколко кюрдки в гр. Манбидж, водят
ги неразбираемо къде и ги карат принудително да крещят единствените две обичани думи - „ аллаху “ и „ акбар “.
Остава да забележим какъв брой месеца тъкмо Джолани ще поддържа измислицата, че е „ избавител “, „ демократично надъхан “, „ сдържан въстаник “… Че се е трансформирал, към този момент е различен човек - може в предишното да е колил мирни хора, но няма повече да прави такива работи.
Да се чуди човек за какво на Нюрнбергския развой са осъдили на гибел водещите нацистки главатари убийци. Можело е просто да ги попитат дали ще продължат да убиват, не считат ли да се трансформират и да заобичат демокрацията. И в случай че кажат, че таман това считат да създадат, да ги пуснат. Какви стройни революционери и освободители е можело да се получи от тях…
Боец на така наречен Сирийска национална войска държи в ръка фотография на Башар Асад, брачната половинка му и приятелско семейство, която е намерил в преди малко оплячкосаната резиденция на диктатора в Алепо. Впрочем Джолани в никакъв случай не се е отричал от клетвата си във честност на една от най-мрачните фигури в съвремието ни - Зауахири. Който е осведомен с „ кодекса на достойнството “ на ислямистките главорези, знае какво значи дадена клетва.
Последното нещо, което всеки изучил живота и творчеството на Джолани би очаквал, е той да вкара в Сирия народна власт и независимост. Възможно е в първата година да мимикрира. В исляма това се назовава „ такѝя “ – разрешената на всеки ортодоксален неистина и машинация пред наивниците, до момента в който успее да наложи властта на Аллах.
Бойци от така наречен Сирийска национална войска изтърбушват интернационалното летище на Алепо. С особена приятност „ умерените бунтовници “ и „ освободители “ чупят бутилките с алкохол в безмитния магазин, повтаряйки единственото, което знаят - „ Аллаху акбар “
На Джолани ще му е належащо време да преустрои сирийските институции, да ги изпълни с главорези или най-малко крайни ислямисти като него. В този интервал може би проформа извън ще поддържа някаква демократична фасада. Какво ще се случва в същото време вътре в сирийското общество – натискът над всеки всемирски облечен и цивилизован човек да вземем за пример, е различен въпрос. Когато е сигурен, че крепко се е окопитил във властта, ще махне всички маски.
Бойците на Ал-Джолани от Сирийската национална войска нахлуват в популации с кюрди град Тал Рифаат в Сирия, с цел да го „ освободят “, върху американски бронетранспортьори М113.
Този филм сме го гледали доста пъти. При това постоянно е било и със специфичното присъединяване на извънредно загрижената за евроатлантическите полезности и демокрацията Америка. Тя наливаше пари и оръжия на муджахидините, тъй като се биеха в Афганистан против Съветския съюз. Приемаше на другарски визити Осама бин Ладен, прегръщаше се с него, даваше му пари и оръжия.
В резултат светската тирания в Кабул бе свалена, с цел да се размени с тъмната средновековна ислямистка робия на талибаните. За Америка това не бе никакъв проблем. Той стана подобен чак когато ислямисткият мрак от Афганистан – и то тъкмо под диригентството на тогавашния другар Осама, който самата Америка въздигна, протегна ръце към нея на 11 септември 2001 година.
Чак тогава във Вашингтон внезапно се присетиха, че в Афганистан нямало, апелирам ви се, народна власт, ми било средновековна тирания. Та се разходиха да я смъкват, а пътьом кривнаха и към Пакистан, с цел да убият тогавашния приятел Бин Ладен. Преди 3 години обаче Америка загърби всички, на които тръбеше изтърканите обещания за народна власт, цивилизован всемирски порядък, права на дамите. Изостави демократично определеното държавно управление. И на инат на тях отиде в Катар, с цел да организира скрито шушу-мушу с талибаните, които самата тя бе свалила. Резултатът го знаем всички. В момента на афганистанските дами със закон е неразрешено даже да приказват.
Спомен от не толкоз далечното минало, когато за Америка и спътниците ѝ Осама бин Ладен бе „ антисъветски въстаник, повел армията си по пътя на мира “. Цяла страница в негова прослава, която английският ежедневник „ Ди индипендънт “ разгласява на 6 декември 1993 година Само 8 години по-късно той като с магична пръчка се трансформира за Съединени американски щати в най-зловещия терорист на света. Жените там на практика нямат право на нищо, с изключение на да чистят и покорно да обслужват половите прищевки на мъжете. Всичко останало им е към този момент неразрешено. А в случай че някоя жена чуе друга да приказва, тя също ще бъде задържана като престъпничка. В края на януари влиза в действие пък различен закон, с който на медиите се не разрешава да демонстрират живи същества. Какво ли ще излъчват от февруари афганистанските малките екрани? Даже тревичката е форма онлайн същество…
Можем да вземем който и да е различен образец. Югославия, която се радваше на най-височайшо американско ухажване сред 1947 и 1990 година, до момента в който това бе в ущърб на Съветския съюз. В тези времена Югославия потискаше албанското си малцинство старателно, тиранично, по комунистически. Когато обаче страната към този момент не беше нужна в геополитическите ползи на Съединени американски щати, се оказа, че тя прави геноцид против албанците. Удобен мотив да бъде смачкана като замърсен парцал и най-жестоко с американските бомбардировки от 1999 година
Или пък Саддам Хюсеин – диктаторът на Ирак… Той бе най-големият другар на Америка, до момента в който войската му се биеше с омразния режим на аятолласите в Иран сред 1980 и 1988 година. След края ѝ, когато реши, че може да атакува и други околни страни и нахлу в Кувейт, внезапно стана излишен и нездравословен, та му видяха сметката и на него.
Примерите по какъв начин Съединени американски щати ухажват главорези и ги помпят финансово, а след това си патят от тях, са доста – сюжетите са все едни и същи.
Каква беше повода Джолани да стане следващият ухажор по сметка на Вашингтон? Отговорът е явен за всеки, който се интересува от Близкия Изток и американските ползи там – сирийският петрол, опцията през сирийска територия да се прокара тръба за пренос на катарска газ (нещо, което Асад не позволяваше), опция да се отслаби Иран.
Американският президент Роналд Рейгън приема като скъпи посетители водачите на афганистанските муджахидини – гръбнакът на бъдещата „ Ал кайда “, Вашингтон 1983 г. Америка има остарели сметки за споразумяване с аятолласите, които в миналото смъкнаха обичания ѝ шах. Те даже не са им ядосани поради него, който – като всеки правилен прислужник, изпял песента си – даже не пожелаха да одобряват като емигрант, болен от рак, след рухването му. Но в никакъв случай не са им дали прошка, че 444 дни държаха за заложници 66 американци, чиновници в посолството в Техеран, 6 от които даже бяха убити. Голям позор за велика мощ, която не е съумяла дълго време да помогне на свои жители.
В „ революцията “ на Джолани американците видяха метод най-накрая да се разправят с режима в Техеран и да го отслабят до степен, след което елементарно и да го смъкват от власт. Брадатите отпред в Иран не са нещо по-различно от Джолани. Еднакво ненавиждат дамите, по същия метод обичат и да убиват. Но в тази ситуация са значими световните ползи на Америка.
Абу Мохамед ал-Джолани влиза, с цел да поеме ръководството на Дамаск с молитва към Аллах.
Ако новият водач на Сирия успее добре да се окопае във властта, да стегне страната в здрава ислямистка хватка, да се отскубне от турското въздействие, което най-малко първоначално ще е доста осезаемо за управленците в Дамаск, не би трябвало да има и капка подозрение, че един ден ще насочи кървясъл взор към Съединени американски щати, които всеки правоверен ислямист приема за преобразяване на Сатаната. Всички ислямски терористи и главорези вършат по този начин. Пък и самото име „ Леванта “, което Джолани си е избрал в поредицата мимикрии на бандитската си организация го демонстрира красноречиво.
Леванта като географско разбиране обгръща голяма територия в източното Средиземноморие - от Гърция през Турция, Сирия, Ливан, Израел, Йордания, Египет, та чак до Либия. Човекът желае да гради империя. Да е император! Някаква си дребна Сирия не му е задоволителна. Всичко това става единствено с война.
Името му Джолани пък е в действителност название, което самичък си е поставил. То значи „ Голани “ и символизира окупираните сега от Израел сирийски Голански възвишения, като знак, че възнамерява да ги освободи. Това може да стане още веднъж единствено след война. Любимият „ сдържан въстаник “ на Америка, в който либерал-гробалистките ѝ медии са влюбени, тъй като бил пъклен хубав с тази брада, има грандиозни проекти, които пресичат много съществено нейните ползи. Колко ли още ще продължи тази неестествена обич?
Източник: flagman.bg
КОМЕНТАРИ